Rainbow in the dark

Такааааааааа…. За лошите банкови практики можем да си говорим с години и пак нищо да не кажем. Да оставим настрана очевидното разминаване между желанието за среща, което аз изявявам в писмото си и очевидното пренебрежение, с което на това мое желание не е обърнато никакво внимание. Какво виждаме тук?

Първо – човекът, написал ми това писмо, предпочита да не се персонализира, а се представя като Връзки с клиенти. На мен лично това ми говори за желание за достигане на високо ниво на колективна безотговорност посредством неперсонализиране на комуникацията. Аз, разбира се, имам голяма доза основание да предполагам, че зад това писмо стои/седи някоя непозната за мен госпожа или госпожица Анастасия Лазарова, независимо, че тя се е опитала да скрие този факт. Ако тя се научи как се преглежда хедър на писмо, може и да разбере откъде имам подробности. Туй го казвам не да  изтъкна с високи технически познания, които несъмнено далеч надвишават тези на г-жа/г-ца Лазарова (все пак го работя това нещо), а просто за да отбележа, че достигането на желаното ниво на анонимност все още е много далеч от реализация. Стоейки настрана от вече изброеното, не може да не отбележим и простичкия факт, че абсолютно е пренебрегнато желанието ми за да се свържат с мен по телефон, да не говорим, че дори не са си направили труда да ми посочат телефон за обратна връзка, което прави невъзможна мисията да потърся лично г-жа/г-ца Лазарова и да попитам с думи прости защо така се гъбаркат с моите щения. Само за протокола – в случай, че бях получил телефон на “Връзки с клиенти” при първото си обаждане в банката, аз нямаше изобщо да започвам да се упражнявам в писмена реч, а щях директно да вдигна слушалката  и да излея каквото имам да си казвам по най-гръмовния възможен начин.

Второто вече не е проблем. То е ужас. Пощенска банка ме приканва да им предоставя моето ЕГН, като никъде не счита за нужно да ме уведоми, че въпросното мое ЕГН представлява лична данна, към разпространението на която следва да се подхожда особено внимателно. Един силно непредубеден и вярващ в добрите намерения на Пощенска гражданин на подобно писмо с радост би клюцнал Reply и би засилил името, адреса си, ЕГН-то си и каквото още му е поискала добрата банка, без изобщо да си даде сметка, че изпращането на подобни данни по некриптирана електронна поща е може би най-сигурният начин да ги предостави за свободно ползване на всеки по трасето, който ги пожелае.

Е… Като ще е безполезен СПАМ – да е безполезен СПАМ… Да натиснем още малко:

Моята скромна персона се възползва максимално от въпросните не дотам разумни възможности и, както можеше да се очаква, в един момент дойде време за връщане на парите. За да бъде пълно удоволствието на Оня горе, естествено, този момент прекрасно беше съчетан с липсата на каквито и да било финансови възможности от моя страна. Бях фалирал, така да се каже. От тук нататък започва интересното.

С мен започнаха да се свързват по телефона разни граждани да искат едни просрочени вноски. Което щеше да е повече от нормално, стига въпросните граждани в изискванията си да не споменаваха една сума, която определено беше извън моите сметки и представи. С други думи – добутахме я до момента, в който аз бях категоричен, че имам да им давам едни 700 и няколко лева, докато техните претенции надхвърляха 1200. Почнахме от елементарен кол център, минахме през някакви началници на същия кол център, накрая опряхме до юристката на фирмата, която направи всичко по силите си да ми обясни как ще ме съди, ще ме тормози, ще ме навре в кредитния регистър, аз повече никога няма да видя кредит от когото и да било и изобщо – ако много продължавам да се дърпам – всички злини на тоя свят ще ми се стоварят на главата… Идея си нямах колко е права, но за това – по натам. През цялото време моята молба беше една-едничка и се състоеше в следното: “Дами и Господа, аз НЕ отричам, че имам да ви давам пари! Искам единствено, в името на справедливостта, вие документално да докажете размера на претенциите си!!! Дайте ми една разпечатка, в която е посочено кога и какво съм теглил, кога и какво съм внасял, какъв е остатъкът, какъв е размерът на начислените лихви и въобще – защо, мамамустара, искате от мен да ви дам едни 500 лева отгоре???”

Излишно е да споменавам, че с такава разпечатка не разполагам и до ден-днешен. Бяха ми отказвани под какви ли не безумни предлози – системата не позволявала такива разпечатки, били ми изпратени по куриер, нищо че не били пристигнали, аз да съм платял сумата, пък те после щели да ми докажат… Накрая ми писна и просто им казах: “Или си докажете претенциите пред мен със съответните документи, за да ви ги платя, или ме съдете!” И тормозът изненадващо и изневиделица престана. След няколко години аз мимоходом разбрах, че Euroline вече е част от Пощенска банка, но не обърнах особено внимание на този факт. И там ми е бил проблемът.

Какво се случва междувременно? Случва се щур купон. Независимо, че аз и техният персонал сме в луд спор по отношение платено/неплатено, тяхната система (автоматично или не съвсем) вдига кредитния ми лимит по въпросната карта на 4000 (четири хиляди) лева. След което някой съвестен служител набива тези 4 000 в кредитния регистър срещу мое име като необслужван кредит. Вярно, води се неусвоен, но и необслужен и е отнесен като “загуба”. Малко по-надолу в разпечатката на кредитния регистър се мъдрят прословутите вече 1233.00 лева, които според Пощенска банка аз имам да им давам.

Времето си тече и неусетно идва лето 2007-мо. Аз вече съм закрепил финансовото си състояние до толкова, че съм си позволил да открия скромна фирма за консултации и да се опитвам да се оправям в този живот без началници. За преустрояването на детския парти клуб, който стопанисвахме тогава, се налагаше да теглим кредит. Отидохме в обслужващата ни банка (разбира се – не Пощенска…), подадохме всички необходими документи, след което бяхме силно сюрпризирани, че на един от съдружниците (моя милост) му виси на задника един дълг от 1233.00 лева в Кредитния регистър и поради тази причина кредитът не може да бъде отпуснат. Сетих се, че въпреки всичките им предишни клетви, че те спират лихвите върху дължимата сума, то тя вече, на фона на изминалите години спокойно може да бъде оправдана и реших да не се разправям. Реагирахме бързо и сносно. Банката отпусна 1500 лева целево, с които пари аз надлежно отърчах в Пощенска банка, погасих въпросните 1233.00 лева, изисках си удостоверение за липса на задължения, получих го (срещу 10 лева и 8 часа чакане), след което го представих пред другата банка и кредитът ни беше отпуснат. Цветя и песни.

Минаха 2-3 месеца. Един ден кредитната инспекторка ми се обажда силно притеснена, като ми заявява, че въпросните 1233.00 лева още са висящи в Регистъра. Вдигам телефона, обаждам се в Пощенска и от там получавам безумния отговор (цитирам по памет): “Не се притеснявайте, господине, за да бъдат отразени нещата в Кредитен регистър, обикновено са необходими между 3 и 6 месеца…”. Отказах се да споря, предадох инфото на кредитната инспекторка, тя се позачуди, историята свърши до тук и всички се разотидохме доволни…

Неусетно дойде пролет 2010-та. Моя милост си подава молба за издаване на кредитна карта, поради изтичане на старата. На другия ден се обажда една силно притеснена дама, която ми обяснява аз колко съм велик и важен за тяхната банка, но не могат да ми издадат кредитна карта, защото в Кредитния регистър на мое име има необслужвано задължение в размер на….. познайте! Точно 1233.00 лева. Поблагодарих, затворих телефона, след което си позволих да полудея. Използвах приятели, за да се сдобия с разпечатка от Кредитния регистър, защото това в нашата мила Родина не е позволено, балимумамата поради какви причини… Държавата да не ти дава да знаеш какви ги пишат банките за тебе… Нейсе. Във въпросната разпечатка наистина видях с очите си въпросните 1233.00 лева, отнесени като необслужвани и загуба…

Хукнах да се разправям с Пощенска. Ако се свържете с някой от посочените телефони – ето ви един трик. Системата ще ви предупреди, че “разговорът може да бъде записан, с цел подобряване на качеството на обслужване”, но няма да ви предложи връзка с оператор. За сметка на това, на 2 пъти, след като ви изброи възможните опции, ще ви подкани, че очаква вашия избор. Не мърдайте и не затваряйте! Рано или късно на някой оператор му писва и ви се обажда. След което ви кара да отидете в някой клон или да пуснете жалбата си на klienti@postbank.bg

Аз избрах второто, поради очевидната възможност ако видя пред мен служител на Пощенска на живо, да употребя физическо насилие. При първия си мейл сбърках – изпратих го на klients@postbank.bg. Техният пощенски сървър го преглътна, без изобщо да даде индикация, че този адрес е грешен, вследствие на което аз изкарах 3 безплодни дни в чакане на отговор. Късно в петък осъзнах грешката си и го препратих отново. Ето го:

Излишно е да казвам, че съм побеснял и няма да оставя нещата така. Сега съм в очакване на отговор. Първоначалните ми сондажи с юристи не са много обнадеждаващи, но пък аз си знам хората, вярвам в тях и знам, че ще изровят начин. Междувременно ще призова и вас – ако някой е брал ядове с Пощенска, нека разкаже историята си. Ще съм много благодарен и на останалите, които просто счетат за редно да разнесат историята. Мисля, че е крайно време банките да започнат да си плащат за гяволъка.

EDIT: Извинявам се, ама забравих един много важен съвет! В случай, че има някой четящ, който е погасил кредит към Пощенска, да се постарае да провери в Кредитен регистър дали това е надлежно отразено, защото аз се съмнявам. Вярвайте ми, струва си да си спестите неприятната изненада, ако утре изневиделица се наложи да ви проверяват…

1. Очаквайте тук в понеделник супер купон с участието на Пощенска банка. Тяхното мина всякакви граници, но съм им дал толеранс до неделя, затова сега само подгрявам.

2. Бих желал да кажа на господин Йордан Боянов, който може да бъде намерен на адрес yordan@enterprise.bg, че аз изключително рядко чета мейли в HTML формат, камо ли пък такива, дето се опитват да ме препратят на майната си, освен ако не са подадени от хора, които познавам лично.

3. Следващият път, в който gotini@coolmates.org ме поканят на “Запознанства за красиви хора” – ще си получат обратно писмото 3000+ пъти, като освен това ще се окажат абонирани за половината американско и китайско порно, че да не им е скучно. Социалният и сексуалният ми живот са на ниво, което за мен е абсолютно задоволително, тъй че далеч не съм им в таргет групата.

4. Някой да знае начин денонощието да стане поне 36 часа?

EDIT: Препсуваха ме, че си трая по важни събития. Важните събития са факт, но не исках да ги мешам в смрадта горе, затова за тях – по-натам. За най-нетърпеливите – Диана навърши 1 година

Озовавате се в ситуация, в която телефонът ви работи перфектно, ама роднини, приятели и колеги реват, че “Телефонът на абоната не е включен, или е извън обхват”? Набирате от друг телефон в лявата си ръка собствения си телефон, който се намира в дясната ви ръка и е в перфектна кондиция, но получавате горното съобщение? Пращате си СМС, ама той не идва? Значи имате нужда от жокер.

Не, телефонът ви не се е повредил изневиделица. Нищо му няма. Достатъчно е в този момент да изключите 3G и всичко тръгва като песен. За Нокиа това се прави в настройките на мрежата, като пренебрегнете опцията Dual Mode и включите апарата на GSM only. Извинявайте, ползвам си телефона с англоговорящо меню и не знам как е на български. Посипвам си главата с пепел, антипатриот такъв… Предполагам, че наоколо има кой да ви помогне….

Изобщо не ща да се интересувам за техническите подробности, но всички данни сочат, че проблемът тръгва от мрежата на оператора, а не от конкретен вид/модел телефон. За това предполагам, че горният жокер би бил полезен и за други марки и модели апарати. Защо се получава? Ако сте със здрави нерви – питайте си оператора, аз не съм…

Наздраве!

Всичките сайтове на Икономедия на един диск??? На един сървър???

Айде, бе….

Ето и официалната информация от Darik NEWS:

Екипът на ОДЗ №2 в град Мездра се обръща за помощ за спасяването на една млада майка, болна от тежка болест.

На 39-годишната Йоана Цветанова Тодорова е поставена изключително рядката диагноза тромбоцитопетична пурпура (болест на Мошкович). След двуседмична борба за живота й, тя е преведена за последващо лечение в университетска болница в Мюнхен.

За лечението й са необходими средства, които семейството й не е в състояние да осигури. Родителите на Йоана – Мария Йончева Тодорова и Цветан Митов Тодоров, работещи в детската градина в Мездра, молят за човешка съпричастност.

Йоана работи в АГ Болница „Д-р Щерев“ – София. Тя има син на 2 годинки и половина.

Дарителска сметка в евро при Обединена Българска Банка, клон „Света София“:

IBAN: BG85UBBS80021435094910

BIC: UBBSBGSF

http://blogatstvo.com/blogatstvo/charity/yoana/

http://www.vbox7.com/play:adadf73d

Спийчлес…

Също така съобщавам на “Cores BC” anush@cores.bg, че не съм се абонирал доброволно за неговия мейллист, за да полагам безсмислени усилия за отписване, а просто, когато следващия път получа мейл от “Cores BC” anush@cores.bg, ще му го върна няколкостотин пъти, че да му се радва.

Еййййй, наближат празници и изпълзат секакви…. Айде сега да ви гушнат ботовете….

Непрекъснато получавам въпроси от този тип, затова смятам тук да се опитам да обясня някои основни положения на езика на неспециалистите. Останалите може да подминете този пост със снизхождение.

Какво е следене на трафик? Как се прави? Защо се прави? Кой може да го прави и какви ползи би извлякъл? Ами, хайде да пробваме…

Да приемем, че току-що сте си закупили чисто нов лъскав компютър от магазина. За повествованието е без значение дали е лаптоп или настолен, затова ви оставям да си изберете сами. И тъй. Вадите го от кашона един такъв модерничък, добре изглеждащ и тръгвате да го включвате в интернет. В този момент машината ви е тъпа като антична брадва, тоест – не знае абсолютно нищо за намиращия се отвън свят. Девствена е, демек. Или деТствена, както навремето казваше едно нереализирано гадже. Както и да е…

За да се свърже тази машина с интернет, на нея й трябва кабелче или безжична връзка, освен това на другия край на тази връзка следва да седи друга машина, която да е склонна да поведе вашата да се поразходят из интернет. Интернет най-общо представлява една много проста структура от взаимосвързани автономни мрежи. Сложно ли стана? Примерче веднага: Фирмата ви има 3 компютъра, които са свързани помежду си, за да може да си обменяте файлове, да печатите на единствения принтер и чат-пат да поиграете, когато го няма шефа. В този момент тези 3 компютъра представляват една от най-малките автономни мрежи. Щяха да са най-малката, ако бяха 2, ама тогава някой колега щеше да пищи, че е без компютър. Ако в този момент някой друг  колега се сети да прехвърли едно кабелче до долния етаж и да закачи фирмата на комшиите към вашата фирма, то тогава компютрите ще станат 6 и ще можете да играете и с онези отдолу. Да, ама тогава пък те ще могат да виждат съдържанията на файловете ви, което във времена на световна финансова криза ( пък и не само ) изобщо не е препоръчително. Тогава? Решението е простичко – машина/сървър/рутер, който да осъществява връзката между 2-те мрежи на базата на някакви правила и ограничения, които за сега можем да ги наречем “Кой Какво Може да Вижда” или ККМВ. Какво и кой настройва и управлява тази машина ще оставим за по-нататък.

Следваща стъпка – хубаво сте си вързали мрежите, ама в момента и двете фирми плащат интернет. Тъпо. Така и така имаме една допирна точка в двете мрежи, защо пък да не закачим към нея интернета, пък да добавим още по едно ККМВ за двете фирми, касаещо достъпа до навън и да се плаща само на един доставчик? Така неусетно машината/сървърът/рутерът, управляващ до момента единствено взаимоотношенията между 2-те фирмени мрежи, се превръща в техен общ изход към интернет и му се прикача сложното наименование “шлюз” или на правешко-калифорнийски диалект – “gateway”. Умножете сега горната схема по N, като N е произволно положително число, което не е + безкрайност и ще получите Интернет.

Връщаме се на примера с чисто новата машина, която по-горе споменах, че е тъпа като галош. За да получите достъп, вие трябва да се набъркате в гореупоменатата схема, независимо дали това ви се нрави или не. За целта доставчикът ви трябва да ви предостави достъп до един от неговите шлюзове, който в този момент става за вашата машина Шеф на Интернета и от тук нататък определя вие какво може да виждате, къде може да ходите, какви услуги може да ползвате, с каква скорост да извършвате тези неща и изобщо – как да се държите в обществото от останалите машини из мрежата.

Обещах да спазвам максимално добрия тон и няма да набърквам подробности относно това как си комуникират машините, какви протоколи използват за тази цел и прочие. Ще се спрем основно на шлюзовете.

За да може да изпълнява основното си предназначение, шлюзът (както вече споменах) разполага с правила от типа “ККМВ”. За да могат да работят тези правила както се очаква от тях и да няма изненадващи резултати, то софтуерът на шлюза трябва да разполага със системи за анализ, които във всеки един момент да анализират вашето поведение и да му казват какво точно искате да извършите. Той си проверява правилата, вижда дали се държите подобаващо и, ако да, то тогава разрешава, ако не – казва на машината ви да си гледа работата или изобщо не обръща внимание на заявката. За да може пък тези системи за анализ да работят както се очаква, то те запазват трафика, който минава през тях в т.нар. “логове”. Тези логове служат за анализ на поведението на конкретната система или анализ на цялостното поведение на самия шлюз.

Опа! Май стигнахме до където трябва! Значи имаме налице машина, която за определени периоди от време пази информация по отношение на това коя от свързаните към нея подчинени машини какво извършва, къде ходи и прочие. Според редактора, на който пиша, до тази машина стигнахме с помощта на 777 думи, ама това е за статистиката.

Какво се пази на тази машина? И как вие, като краен потребител, бихте могли да сте уязвими?

Простичкият отговор – пази се всичко. Или поне всичко необходимо, за да се добие пълна представа за вашето виртуално Аз. Анализът на трафичните данни може да даде една доста добра представа по отношение на това кога вашият компютър е ползвал интернет, какви сайтове е посетил, колко време е изкарал в тях и прочие. Разбира се неща, които не представляват интерес за администраторите, рядко се записват. За поддръжка на машината и съществуващите системи много рядко или никога е необходимо да се записват съдържанието на пощите, които изпращате, съдържанието на разговорите по чат, ICQ или Skype. Което, обаче, не значи, че не може!!! Технически е напълно осъществимо и, ако правилата на корпоративната ви мрежа или интернет услугата, която ползвате го позволяват, то непременно се прави. Друг е въпросът дали сте били надлежно уведомени за това.  Много е вероятно входящата и изходяща кореспонденция в корпоративната ви мрежа да се пазят. Ако ползвате услуга от рода на МТел онлайн SMS-и, или АБВ поща или каквото и да било подобно, в общите условия, със ситни буквички ще забележите, че са ви предупредили за възможни подобни действия. А в нашите условия “възможно при необходимост” означава “непрекъснато”.

Нещата стават още по-зле. Не стига, че имаме машина, която знае кога, какво и как сте извършвали в интернет, ами на всичкото отгоре тази машина и ред други по трасето разполагат и с лична ваша кореспонденция. Тоест – нещата, писани от вас до някого, не са само между вас и този някого. Играта загрубя.

Стигаме до резонния въпрос – кой може да използва една такава информация. Следващият простичък отговор е: всеки един от администраторите с достъп до една от горепосочените машини и съответните служби, но само след предоставяне на съответна санкция от правораздавателен орган.

Както вече съм писал – 99% от администраторите не се ровят в подобен вид и род информация, камо ли да я използват. Ако въпреки това се случи, то означава, че въпросният администратор има някакво нездраво лично отношение към вас. Но пък това е наказуемо, и то сериозно, така че спокойно може да го предадете на горепосочените органи и рисковете са значително по-малки. Към момента и органите изключително рядко използват тази информация, най-малкото защото веригата, по която трябва да се мине, за да се получи това разрешение, е достатъчно голяма и обикновено се касае наистина до някакво престъпление. Отделно всеки един доставчик или представител на услуга си запазва копие от разрешението, за да може да е чист и да се оправдае пред вас, в случай че някой по трасето злоупотреби с ваши данни.

Представете си сега, че тази информация е общодостъпна. Определен брой служители в МВР и/или Прокуратурата получат права да действат “по целесъобразност” и получат възможността да анализират вашия трафик и данни, без някъде да е оставена следа, че това нещо е извършвано. Влизат, четат, анализират и си заминават с доста подробна лична информация за вас. Изобщо не е ясно кой, кога и как е чел и по тази причина вие не може да обвините никого за това. В момента може да атакувате доставчика ви, той да се оправдае, показвайки разрешението на полицая/прокурора Х, след което вие, при доказване на “нецелесъобразност” и злоупотреба с тази информация, на полицая/прокурора Х да му стъжните дните. Чувам репликите, че в нашата мила Родина е абсурд, но хипотетично е напълно възможно. При липса на такъв документ дори и хипотетично не е.

И така, дами и господа. Представете си свят, в който договорите ви не са само между вас и контрагентите ви, цените на сделките ви са ясни на конкуренцията ви, рекламната индустрия знае навиците ви и предпочитанията ви, съдържанията на телефонните ви разговори и онзи пикантен разговор от миналата седмица с русата мадама в чата са в ръцете на лицето Х, което случайно има нужда от ваша услуга. Сега е същото, но до голяма степен е контролирано. С въвеждане на Наредба 40 или някой нейн клонинг няма да е.

Харесва ли ви опцията?