Мислех да не взимам отношение, но вече не се трае… Опитах се да изкажа становище при Marfa, но последвалите спорове тук, тук и тук нещо ме хвърлиха в дълбок потрес по отношение на “прекрасните учители” и “лошата държава”. Оставам с впечатлението, че учителите успяват да мобилизират поддръжници основно в собствените си редици и в редиците на тези, които все още не са им сърбали попарата поради липса на наследници. Останалите или не блогват, или /по-вероятно/ в момента се чудят какво да си правят наследниците.
Родител съм и прекрасно знам на какъв хал е любимото ни образование. Същевременно съм и икономист и си давам сметка до колко е разумно на този хал да се изсипят още половин милиард лева отгоре, просто ей тъй на – защото някой си е решил, че има право да вземе децата и родителите за заложници и да ги ползва като оръжия срещу властта. В същото това време никой никъде не надига глас по отношение на стотиците порочни практики, които се ширят абсолютно безнаказано из родните училища. Да, точно за тях говоря – за частните уроци, за спонсорствата, за материалната база, за липсата на качествени преподаватели и адекватна оценка на техния труд и прочие, и прочие. Аз съм изключително учуден от факта, че учителите ходят да скачат основно по главата на министъра, а на улица “Московска” не се забелязва жива учителска душа. Странно е, имайки предвид, че училищата са предимно общинска собственост и като такива се финансират от съответните общински власти. Но да допуснем, че учителите за пореден път проявяват своите благородство, толерантност и загриженост и са решили да не притесняват Бойко Борисов и подобните нему именно точно преди местните избори.
Така. Нека започнем с уговорката, че по условие учителите са мили, състрадателни, грижовни, всеотдайни и най-вече – работят за изключително мизерно заплащане. От горните аз лично съм съгласен единствено с последното твърдение. И тъй като е изключително модерно от 10-ина дена насам по блогове, сайтове, села и паланки да се издигат гласове в непримирима подкрепа към добрите учители, то аз тук излизам с една малко по-различна идея. Нека всеки родител, преминал от тук, да си излее болката. Да каже от какво е недоволен. Да каже какво точно би желал да се промени, било то в отношението към детето му, било то в учебния процес, било то в системата на образованието или където се сетите още по веригата. Приемат се примери за лошо отношение, приемат се примери за некадърно преподаване, приемат се критики към учителите/системата/родителите, приема се всичко, което е по-различно от възхваляване на гордо стачкуващите. Абсолютно се приемат и критики към министерството, общината или властта в частност или като цяло. Приемат се и предложения, идеи и всичко останало, което звучи като разумно разсъждение, а не като “давайте да ги бутаме най-накрая тези комуняги!!!”. Горното не е защита към комунягите, ченгетата, ДС и всички останали, дето са ни виновни по условие, а е намек за това, че разчитам да се оформи смислена дискусия по темата. Коментари, свързани с политика, директно ще трия, да си призная предварително.
И така – вие сте. Пишете. Ако искате – приканете и други да пишат. Много ми е интересно. Най-малкото поради това, че на този блог абсолютно съзнателно никога не съм правил каквото и да е популяризиране или SEO, което предполага не особено голям брой участници. Ако изведнъж се завъртят – значи ще считаме, че има какво да се коментира по темата.
P.S. Само ще замоля – ако ще давате примери с имена и факти, бъдете абсолютно сигурни в това, което казвате. Ако ще говорите принципно – давайте ги само като лош или добър пример, без да цитирате имена. В крайна сметка всеки е невинен до доказване на противното, което предполага, че вие сте способни да докажете всяко едно отправено от вас персонално обвинение към някого. Аз лично предварително се застраховам, като казвам, че отговорност за коментарите си носят изцяло техните автори. Аз нося отговорност за моите си писания.
P.P.S. И нещо друго – ако може от първо лице. Коментари от сорта на: “Моя приятелка ми каза, че на една нейна приятелка са й разправяли….” звучат най-малкото крайно несериозно.
Като родител съм завършил отношенията си с училище – сега втори път следвам в същата специалност – ще видя .
Не става дума кой добър, кой лош – става дума за минимална сума, осигуряваща нормален живот.
А bloga на Marfa сте го “оспамили” отвсякъде и двамата
.
Огромно писание би се получило, ако седна да изреждам всичко, което си мисля за родното ни образование. Напълно съм съгласна, че заплащането на учителския труд е унизително ниско, но също така съм напълно убедена, че има известна част учители, на които и тези пари са им много. Пък и част от мнението ми за стачката вече съм го написала тук, така че засега ще бъда кратка.
Основното, което ме дразни в цялата ситуация около учителската стачка, е същото, което ме дразнеше и в предишните протести на таксиджии, шофьори и прочие – формите на комуникация и пълното незачитане на правата на невинните засегнати от избраните форми на протест. Включително и на правото им на мнение, различно от това на стачкуващите. Да, заплатите им трябва да се вдигнат, няма спор, но откъде накъде това трябва да става механично и еднакво за всички?! Дъщеря ми например има две преподавателки по БЕЛ – едната ги води от осми клас, другата е на ЗИП-а. Е, разликата в преподаването им е от земята до небето! Колкото тази в ЗИП-а е умееща да им събуди мислене, идеи, желание за допълнително четене, да им създаде стабилна основа за писмено изразяване и т.н., толкова другата е в състояние да приспи и най-големия нервак! Че тя на нас, родителите, съумяваше да говори по 20 минути, без да каже нищо конкретно, пък какво остава за часовете! И какво, те и двете трябва да получават еднакво повишение на заплатата, така ли?!
Преди години, когато същата тази днешна 12-класничка беше в отделенията, в иначе уважаваното й и считано за добро училище, класната се случи чалгаджийка. Нищо лошо, всеки има право да слуша каквото си ще, ама да толерираш всекидневно надуване на касетофон с Радка-пиратка и прочие простотии пред третокласници с обяснението, че “така се разтоварват”, е нещо, което далеч ми излиза от представите за възпитание, преподавателско отношение и т.н. Когато един-ден въпросната чалга влезе в учебниците по музика, щото натам е тръгнало, няма да мога нищо да направя по въпроса, ама тогава все още можех – преместих си детето. Защото не можех да преместя класната му на място извън допира с ученици. Така че, има учители и учители. И докато не се въведе някаква обективна схема на проверка на резултатите от престоя в училище – айде, не всяка година, но поне в края на всяка образователна степен – всички стачки на тема повсеместно увеличение на заплатите им с едиколко си процента ще срещат вътрешното ми несъгласие. Когато започнат да стачкуват срещу неяснотите и недомислиците в системата и сами предложат да се редуцира броя на преподавателите в съответствие с количеството ученици, първа ще ги подкрепя, с всичко, което мога.
Уморих се. От 2004 година призовавам за национален дебат за образованието. Опитах се по всякакви начини, но не успях. Не защото не съм известна личност в национален мащаб, а защото повечето хора не ги интересува.
Откакто е започнала стачката, пиша в блога си, коментирам в други блогове, говоря с познати. Писна ми. Сънувам – от министъра на образованието до брътвежите на бившите ми колеги учители, стачкуващи в учителската стая, за които ми разказват бивши колеги учители … Яд ме е. Тъжно ми е.
В блога си отдавна съм скрила един постинг, в който описвах как се разплаках на родителска среща миналата година. Първо махнах снимката на сина си. После скрих и постинга. Нищо че не споменавах имена.
И сега, знаете ли какво? Няма да се оплаквам конкретно, защото на сина ми остават още 5 години в бг училище. Страх ме е. Иначе можете да видите много постинги в блога ми – в категории “образование” и “професия учител”.
Не знам как би могло да се оправи образованието ако не се внесат масово учители.
Съгласна съм, че заплатите са ниски, но не бих могла да ги нарека унизителни, след като нямам усещането, че живея в процъфтяваща икономически държава. Грозно е учителите да намекват, че се по-добри от всички останали съсловия в страната и заслужават да живеят по-нашироко от тях. Не е този начинът да се искат повече пари. А когато пък се искат само пари, а нищо за учениците … грозно е.
Съжалявам, че пиша толкова хаотично, но … писна ми и се уморих от всичко това. Очаквам Капитал да пусне въпрос дали ми пука ако осъмнем без учители. Събирам сили да отговоря.
Ами да си кажа още веднъж с пълното позволение на автора и с усещането, че не съм само аз лудата дето е против разни неща.
Не смятам за редно нормално и разумно, като отида януари на консултация при учителя единствената забележка да е:
“Ами той не чете гладко”
Ами странно, та децата още не са приключили с азбуката, как се очаква да четат гладко?
Не смятам за нормално, след като преди първи клас сина ми покри входното ниво по математика за 3-ти клас да получа и забележката:
“Ами той започва да навлиза в математиката” и то в средата на март месец. По това време той решаваше целочислени задаи за пълнене и изпразване на басеини от различни тръби.
Иначе, да – никой не заслужава мизерно заплащане стига да си върши съвестно работата.
И никой няма право да използва мен и детето ми, като средство за лична изгода.
[...] Б. Величков смята, че тези, които са на страната на стачкуващите, или са от техните среди, или не са родители. И на мен ми се струва, че тези, които в момента не са родители на деца в училищна възраст са по-склонни да подкрепят учителите. А ако са родители, най-често подкрепата им е принципно за професията, но не и за конкретните учители, които преподават на децата им. Или пък нямат хабер какво всъщност се случва в училище, какво е образование, което да ти помогне да по пътя ти към преуспяването и мъдростта. Или не им пука за децата. [...]
разказах една история в блога, понеже тук не искам да пускам прекалено дълги неща
Правила за санкционирането на ученици, преподаватели и немарливи родители. Това е. Хич не съм наясно доколко действат т. нар. училищни настоятелства, педагогически съветници и инспекторати, но докато няма тояга, никакви моркови няма да помогнат. В момента родители, учители и ученици се покриват взаимно, защото всички са гузни и им е много удобно да си намерят изкупителна жертва най-накрая. Оправдания, също. Аз лично говоря от опита си на ученик, учил в уж елитна езикова гимназия. Виновен съм, да, но не може да се очаква самоограничаване от страна на “подрастващите”, самокритичност от страна на “учителския колектив” или вездесъща мъдрост от страна на “мама и тати”.
Единствената наистина нужна реформа е налагането на ясни и строги правила, и търсенето на отговорност и от трите споменати групи. В крайна сметка няма обществена структура, която да функционира задоволително без наличието и прилагането на закони.
THE HAPPIEST DAYS OF OUR LIVES
When we grew up and went to school
There were certain teachers who would
Hurt the children anyway they could
By pouring their derision
Upon anything we did
And exposing every weakness
However carefully hidden by the kids
But in the town it was well known
When they got home at night, their fat and
Psychopathic wives would thrash them
Within inches of their lives