Да се върнем на ИК “Труд”

29.09.2006bobby

Не, че много ми е кеф, ама се налага.

Налице е следващата стъпка от опитите за узурпация на авторства с цел нагла печалбарщина. Идеята е простичка – да се натъпче цялото литературно богатство на наши и чужди автори в един портал, който да носи едни приходи. Приходите в никакъв случай няма да бъдат употребени за развитието на културата или за духовното обогатяване на нацията, ама това е съвсем отделна тема.

Началото беше поставено с наглото и безпардонно насъскване на службите срещу bezmonitor.com. Явно решиха, че номерът минава, затова сега продължаваме. Целта е новосъздадената народна библиотека. Ето ви една прекрасна хронология на ситуацията, описана от Георги Чорбаджийски.

За вас не знам, аз се чувствам……..мммммм….. малко изцапан. Степента на отвращение пък изобщо не съм в състояние да я опиша. Направи ми впечатление една реплика от първото писмо на “трудовака” – “Ставаме с най-добри чувства”. Интересно, с какви ли лягате, дге… За правописните грешки не ща да споменавам. И аз не съм цвете за мирисане в правописа, ама господин Румен Стефанов работи в издателство все пак.

Въобще не ми дреме ИК “Труп” по какъв начин, с колко средства и почерпки и чрез колко приятели успява да се сдобие от Министерство на културата с документи, уж уреждащи правото им да притежават авторски права на класици като Елин Пелин. Виж, въпросът как същите са си уредили разплащанията с наследниците живо ме интересува, защото там трябва да дадат някой лев все пак.

Лошото е, че се върви надолу. Аз не се съмнявам, че въпросната история ще има продължение. Не се съмнявам, че поисканите документи за правата върху авторствата ще бъдат набавени чрез когото трябва, от където трябва и срещу колкото пари трябва и ще бъдат ударени доволно на масата като аргументи. Тук говорим за оферти като на Кръстника и сицилианската мафия- дето не можеш да си позволиш да откажеш заради парите и не трябва да отказваш заради собственото си благополучие. Е, в Министерство на културата е съмнително да откажат. И после? ВАЦ-овата групировка да притежава правата да търгува с произведения на български класици. Аз не ща, а вие?

Отзвук в медиите няма и няма и да има. Гарван гарвану око не вади. А и не е здравословно за произволен журналист да скача срещу ВАЦ.

Аз лично си харесах позиция. Ето я:

Изходът е само един. Тотален anycast на сървъра, тунели, виртуални маршрутизатори, клъстериране на нодовете и прочие. Също така – филтриране на цялото адресно IP пространство и свързаните с това услуги на мрежата на издателският им комплекс там, където работим. Никой администратор няма по никакъв закон задължения да маршрутизира дадена мрежа и нейните услуги, освен ако той не е транзитен доставчик и за това не му е заплатено!

Веселин Колев в блога на Пейо Попов.

В крайна сметка, всеки е доволен, когато може да реализира някаква икономия на трафик…

—————————————————————————————

P.S. Имах намерение да пиша разни лични неща, ама няма да е днес… Личните ми неща трябват да остават възможно най-далече от подобна смрад.

Leave a Comment